Близкият Изток - родината на първите частни военни компании

Сирийската „симфония“ на руското формирование от наемници „Вагнер“

За войната в Грузия през 2008 г. са наети много западни частни инструктори

Eдна от първите исторически описания на военна кампания в човешката история е книгата “Анабазис” на гръцкия историк и пълководец Ксенофонт. Събитията се развиват на територията на Персия, днешен Ирак и Сирия и представлява описание на действията на армия от около 10 000 гърци на страната на младия персийски цар Кир срещу неговия брат Артаксеркс II. Гърците, събирани от земите на Пелопонес, Атика, Лидия, Фригияи и Кападокия, са били наемници. Може да се нарече първата Частна военна компания.

В XXI век боевете по същите тези места в Сирия вече прехвърлиха като продължителност времето на Втората световна война. На бойните полета на изтерзаната от войни страна официално присъстват армиите на шест държави, а неофициално - бойци от още над 30 страни. Това естествено става възможно чрез вече описаното старо явление, а именно “наемничеството”, известно сега под новото име “частни военни компании” (ЧВК), Private Military Company (PMC). Наемник представлява лице, воюващо не поради идеологически, национални, политически причини или воински задължения, а заради пари. Самата дума за войник на англ. Soldier, в славянските езици “солдат” произлиза от латинския корен Soldus, Solidus - монета. За западните частни военни компания (ЧВК) е известно много.

Тази дейност започва да се легализира още от 70-те години с английската “Watch­guard International”, основана от полковника в оставка от британските сили за специални операции SAS, Дейвид Стърлинг. Поради големия интерес американския военно-промишлен комплекс също си създава такива. Една от успешните е “Vinnell Corp”, която е собственост на американския “Northrop Grumman”. Силното лоби на ВПК в правителството осигурява договор на стойност над 500 милиона с правителството на САЩ. Договорът е за обучението и подготовката на Националната гвардия на Саудитска Арабия и охрана на нефтените находища в страната. Епохата на разпада на колониалните системи на Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Португалия и Испания в средата на XX век създава условия за множество регионални и локални въоръжени конфликти, където ЧВК процъфтяват. Британската “KMC Ltd.” бива замесена в скандала “Иран-контри”. Южноафриканската ЧВК “Executive Outcomes” води безброй операции в африканския юг. Многобройни са английските и американските ЧВК, които действат в Индокитай, Индонезия, Иран, Оман, Египет, Саудитска Арабия. Краят на Студената война и разместването на световните силови линии отвори един нов пазар, Афганистан, Ирак, Балканите и страните от бившия СССР. По време на войната в Грузия 2008 г. за обучението на грузинската армия са наети 200 инструктори от израелските ЧВК “Defensive Shield” и “Global Comprehensive Security Transformation” (Global CST), над 15 ЧВК от САЩ , освен “Blackwater Security Consulting” там са и “MPRI”, “Cubic”, “American Systems”, Kellog”, “Brown and Root”.

В бивша Югославия американската ЧВК - “MPRI”подготвя хърватската армия и V корпус от армията на Босна и Херцеговина. В тази война за първи път се появяват и наемници от Русия. Небезизвестният Игор Стрелков (официално Гиркин) преди да отиде в Източна Украйна първо воюва в Босна в състава на II Руски доброволчески отряд. Истинският “бум” обаче за американските ЧВК настъпва след войните на САЩ в Афганистан и Ирак.

По време на операцията в Афганистан до 2009 г. там са се намирали 104 000 сътрудници на ЧВК. В последствие числеността им е намалена на 40 000. В Ирак от 2003 до 2010 действат над 400 американски ЧВК и над 200 000 техни служители. Там придоби печална слава ЧВК- “Blackwater Security Consulting “ с основател Ерик Принс. Официалното разследване установи, че по контракти основно от Държавния департамент, “Blackwater” е получил в Ирак за над $1 милиард. Парите са толкова много, че не случайно американският управител на Ирак Пол Бремер подписва указ № 17 (Coalition Provisional Authority Order 17), според който сътрудниците на американските военни и охранителни компании получават неприкосновеност и не могат да бъдат привличани към отговорност в съответствие със законодателството на Ирак.

Русия също се включва в този бизнес, както винаги със закъснение. По времето на комунизма всички частни компании бяха забранени. В Сирия наскоро стана известна руската ЧВК “Вагнер”. Поводът беше ударите от 7 и 8 февруари около селцето Ал-Талабия, провинция Дейр-ез-Зоор на силите на водената от САЩ коалиция в Сирия и про-асадовски сили, в чиито състав влизат и руски “частни военни специалисти”. В действителност такава ЧВК не съществува, въпреки че от няколко месеца фигурира в санкционния списък на САЩ. Най-често се използва името “Славянски корпус”, компанията е регистрирана през 2013 г. в Хонконг от двама руски граждани и основатели Вадим Гусев и Евгений Сидоров. “Вагнер” е позивната, с която излиза в ефир нейният оперативен ръководител Димитрий Уткин. Същият е подполковник от запаса и бивш командир на отряд 700 от състава на Силите за специални операции на ГРУ от ВС на РФ (в момента Главно Управление от ГЩ на ВС на РФ). Счита се че тренировъчната база се намира в Мосилково, Краснодарска област в района, съседен на 10 отделна бригада СпецНаз. Според налична информация в зависимост от вида дейност и участие в операциите, контрактник в района на бойни действия получава около 3000 - 5000 щ.д. месечно. Ръководителите на компанията имат печален опит от Сирия.

По време на операция около град Ал Сухна, ЧВК провокира и влиза в бой със сирийската групировка “Jaysh al-Islam” (Армията на Исляма), след което участниците и ръководството са върнати в Русия, арестувани и съдени по Закона за наемничеството, чл. 359. Присъдата за двамата ръководители Гусев и Сидоров е 3 години. Последва и инцидентът около Дейр-ез-Зоор от тази година. Случаят беше използван по всички правила на хибридната информационна война. Появиха се информационни ресурси, предимно украински, с кадри на разстрел на колони с бронетехника нощем (оказаха се от видео-симулатор), записи на радиобмен с панически призиви за помощ, интервюта на “очевидци” и близки на загинали, като жертвите достигнаха над 200. В последствие разследване на сериозни медии, вкл. на германския Der Spiegel възобновиха истинските събития и загиналите станаха около 20.

Преди дни най-висшите военни на САЩ и Русия, Началникът на комитета на началник щабовете на САЩ, ген. Джоузеф Данфорд и Началникът на ГЩ на Русия, ген. Валерий Герасимов обсъдиха инцидентът с руската ЧВК и набелязаха мерки за предотвратяване на такива случаи в бъдеще. Това обаче показа някой проблеми с използването на ЧВК в райони на съприкосновение на регулярните армии на големите държави. Използването на ЧВК има своите предимства като това, че се явяват сили, за които официално държавата не носи отговорност. Това даде основание на руската страна да отрича пряк въоръжен сблъсък със силите на САЩ в Сирия. Могат да бъдат използвани в нарушение на някои официални договорки между страните (вероятния случай в Дейр-ез-Зоор от 08.02.2018).

Жертвите, дадени от ЧВК, не влияят силно на общественото мнение. Силите имат гъвкава структура, бързо могат да бъдат прехвърляни и притежават по-висока подготовка от регулярната армия, поради изискванията за подбор, а и високото заплащане привлича вече изградени професионалисти. Съществуват и недостатъци, като основният е невъзможността да се афишират като част от ВС на някоя страна, а това ги лишава от своевременна и масирана поддръжка с авиация, артилерия и ракетни удари. Мотивацията е единствено на материална основа и това често води до отклонение от рискови задачи и липса на устойчивост. Намирайки се в “сивата зона” на закона, често възникват проблеми с дисциплината и управлението. Много често тези ЧВК срещу възнаграждение се пренаемат от местни групи и военни лидери за решаване на проблемите им с техни конкуренти или враждуващи групировки, което може да доведе до разширяване на конфликтите.

Действията, които са в раздела “Специални операции”, реално влизат по международните норми като състав “наемничество”, което е наказуемо по закон и в САЩ, Великобритания с Акт от 1870 г., РФ чл. 359, а от 1979 г. и с резолюция на ООН има и създаден специален комитет. Трябва да се отбележи, че съществуват и напълно легални дейности за ЧВК като обучение, техническо разузнаване, управление на сложни информационни системи, охрана на обекти и защита от пиратство. В Русия има ЧВК - РСБ (Руски системи за безопасност), която е партньор при защита на морските комуникации в Аденския залив, охрана с технически средства и дронове, разминиране в Либия. Същата има офиси в Германия, Италия, Турция, Сенегал, Сингапур.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи